[Иванов]

Поздрави и успех на новия форум!

Попаднах на няколко текста в българската литература (художествена), в които и в най-острите моменти на конфликт образът на врага е човечен и отношението е хуманно. Интересно ми е, има ли такива примери и при вас?

Ето например класикът Иван Вазов, тъгува за сръбски войник от 1885:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...16&Level=2

Тук друг класик - Д.Дебелянов, прави горе долу същото за убит французин през 1915:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...75&Level=3

Тук има цяла тема за това, с още няколко текста:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8925 , един от тях е от книгата "Брегалница" и може да се сметне за документално описание на отношенията между обикновените хора.

Та, любопитно ми е, има ли такива примери за симпатии към врага в сръбската литература в моменти на противопоставяне?