Оцена Теме:
  • 1 Гласов(а) - 1 Просечно
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Добра дума във войните
#1

Поздрави и успех на новия форум!

Попаднах на няколко текста в българската литература (художествена), в които и в най-острите моменти на конфликт образът на врага е човечен и отношението е хуманно. Интересно ми е, има ли такива примери и при вас?

Ето например класикът Иван Вазов, тъгува за сръбски войник от 1885:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...16&Level=2

Тук друг класик - Д.Дебелянов, прави горе долу същото за убит французин през 1915:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...75&Level=3

Тук има цяла тема за това, с още няколко текста:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8925 , един от тях е от книгата "Брегалница" и може да се сметне за документално описание на отношенията между обикновените хора.

Та, любопитно ми е, има ли такива примери за симпатии към врага в сръбската литература в моменти на противопоставяне?
Одговори
#2

Код нас има само таквих примера за наше и све супротно за Бугаре. Smile
Шалим се, али треба да се замислимо, јер заиста је тако (са примерима).
Одговори
#3

Smile) Ще е интересно да видим как интелигенцията реагира на тия събития. Вазов има още едно, за двама войници от българска и сръбска страна, малко по-наивно е и в наивния дух на Балканите от 19 век но пак е силно:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...32&Level=2

Документален разказ от "Брегалница" :

"...Латун посочи към двамата ранени сръбски войници отзад, на един открит склон, останали след отстъплението на сръбските части.

Вече отдавна вниманието на всички бе обърнато към тях. Отначало те лежаха неподвижно и всеки ги мислеше за убити. Но когато сърбите от Ежовица започнаха да стрелят по тях, вземайки ги за българи, те се размърдаха. Единият правеше отчаяни усилия да се смъкне долу — да избегне куршумите, но вероятно беше тежко ранен в краката, защото успяваше да се изправи седешком и безсилен, отново падаше на гръб, разпервайки безпомощно ръце. Нашите не можеха да отидат там, защото силно се обстрелваше. И трябваше да гледат една потресна картина на борещи се със смъртта хора.

Другият правеше неправилни движения, като пресечен червей. Той се мяташе насам-натам, повдигаше се на ръка и забиваше след това глава в камъните, изтръпвайки в конвулсии.

Едно облекчение се разля в душата на всеки, когато първият — раненият в краката — събрал ръце до тялото, се остави на тежестта си да се търкаля надолу по полегатия склон. Така той избяга от сръбските куршуми и нашите можаха да го приберат.

Донесоха го на носилка и ротният фелдшер разряза панталоните да превърже раните му. Разтрошени кости — и двата крака тежко ранени на няколко места.

Колко благодарност в очите на тоя нещастник! Наоколо се натрупаха войници, любопитни да разгледат сръбски пленник. Един му подаде хляб, но сърбинът отказа. Той молеше:

„Воде! Воде, брачо!"

Поднесоха до почернелите му напукани устни едно шише, той го грабна и жадно загълта, затваряйки очи от слънцето.

„Чакай, не бива да пиеш много! Стига толкова!" — викаше санитарят, дърпайки шишето от устата му. Но раненият го притискаше здраво и го надигаше по-високо.
„Не бива, не е хубаво! За твое добро го правя."

Сърбинът напевно повтаряше: „Воде! Воде!" със струйки от разляна по брадата вода.

Между натрупаните беше и Латун. Приклекнал до носилката, той съсредоточено следеше движенията на сърбина, разглеждаше раните му —— с една студена болка в очите. Когато раненият заохка, той заговори при мълчанието на всички:

„Сърбине, кой те кара да се биеш! Не е хубаво нещо войната, а? Кво за кажеш?"

Раненият изви към Латуна изгаснал поглед и доверчиво, сякаш бе усетил в него най-близката душа, отвърна:

„Човек е животиня, брате мой!"
„Царете да му берат греха! Я да попитат нас — война няма да има."

Някой се обади в тишината:

„Не дават Македония, Латуне — там е работата!"
„Не дават ли? Чакай за го поптам: сърбине, ти не я ли даваш? Ама правичката си кажи!"

Раненият затвори очи в умора:

„Мени е све йедно! Мени е све йедно!"
„Видя ли бя? Поптай други, поптай и нашите — се това за ти рекат."
„Е, защо са бийми тогаз?"
„За акъл. Вързахме се там при Одрин и Чаталджа, а другите се настаниха в Македония като в празна къща. Яла сега да ги изтикаш! Тя е мъгла, ами остави я!"
„Ох, да ли чу жйвети!" — простена сърбинът.
„Не бой са — ще оздравееш! Ами ние, ние! Толкова земя хим превзехме, ни са свърши, бяй! Дойдохме с щъркелите в топлата земя, ще си идем май пак с тях! А до тогаз за на пресяят. Кой ще хим тури акъл в главата на тая! Е-хех!"
„Хайде, откарайте ранения! — извика отгоре ротният. — Стига сте се трупали там. Санитарите! Какво чакате още!"

Двама здравеняци с бели ленти и червен кръст на ръкава дигнаха тежката носилка и я понесоха надолу по пътеката. Главата на ранения се клатеше като на мъртвец."

Тук български полкновник, впоследствие военно аташе в Белград, говори за турците:

"Нашите противници – турците

По- голямата част бяха възрастни хора от редифските и опълченските части от Тракия и се биеха за огнищата си. Само две дивизии бяха млади полкове – низами. На разните фортове от крепостта те извършиха множество излази, атакуваха храбро, и пак се прибираха, докато съберат сили за нов излаз.
Изтощени от умора и глад, те продължаваха да се съпротивляват до последния миг, а когато нашето надмощие ги сломи, те отидоха в плен със стоическо примирение.
Напите противници се биха като добри турци и умираха като храбри войници!"
Одговори
#4

Иванов, у вези овог вица што си поставио - да ли су Македонци у вицевима лењи или глупи или и једно и друго?

Македонско семейство отива в Америка. Бащата праща двамата си сина да търсят работа.
- Намерихте ли?
- Е нема...
- Утре веднага да отивате да търсите!
На следващия ден:
- Намерихте ли?
- Намерихме, тате. Трябва да се боядиса една къща голяма...
- Добре! Сега спете утре рано отивате да търсите кой ще боядисва!

У вези ових причица и песмица - да их ниси поставио, никад се не бих сетио да је то и код вас исто као и код нас и као и свугде уосталом.
Реци да није можда и ово причица за децу - почео сам дас сумњам у све...
Ово:
''Без обзира на тешке и узастопне ратове, велики број рањеника и тешкоће кроз које је пролазио народ на овим просторима, хумана идеја Црвеног крста се ширила, тако да је 1885. године Српско Друштво Црвеног крста имало 105 одбора. У рату са Бугарима, Српско Друштво Црвеног крста обављало је евакуацију својим санитетским возилима и санитетским возом.

Српско Друштво Црвеног крста издејствовало је да Врховни командант, Краљ Милан, дозволи транспорт помоћи европских друштава Црвеног крста преко Србије за становништво Бугарске, са којом је Србија била у рату. Ово је јединствен пример сарадње и поштовања жртава рата и Женевских конвенција. Уметничко виђење овог догађаја налази се и данас, у виду уметничке слике, у Музеју Међународног покрета Црвеног крста и Црвеног полумесеца у Женеви.''
Извор:
http://www.redcross.org.rs/vest-137-%D0%...D0%95_2873
Одговори
#5

Хајде отвори неку тему о искуствима Бугарске у Европској унији. То нас све много занима - нарочито нас који смо против увлачења Србије тамо.
Одговори
#6

Па то какво българско изкуство има свързано с Европската уния, както я казвате вие.... Не знам да има. Изобщо българското изкуство е в страшна криза - чак сега взеха да се появяват хубави филми. Има и литература, ама точно за европейците... не знам.

Впрочем ето това http://www.youtube.com/watch?v=jFsGiGyJI2g не е лошо. Добра комедия за българо-европейските отношения Smile)

(14-10-2013, 06:30 PM)Милослав Самарџић Пише:  Иванов, у вези овог вица што си поставио - да ли су Македонци у вицевима лењи или глупи или и једно и друго?

Македонско семейство отива в Америка. Бащата праща двамата си сина да търсят работа.
- Намерихте ли?
- Е нема...
- Утре веднага да отивате да търсите!
На следващия ден:
- Намерихте ли?
- Намерихме, тате. Трябва да се боядиса една къща голяма...
- Добре! Сега спете утре рано отивате да търсите кой ще боядисва!

У вези ових причица и песмица - да их ниси поставио, никад се не бих сетио да је то и код вас исто као и код нас и као и свугде уосталом.
Реци да није можда и ово причица за децу - почео сам дас сумњам у све...
Ово:
''Без обзира на тешке и узастопне ратове, велики број рањеника и тешкоће кроз које је пролазио народ на овим просторима, хумана идеја Црвеног крста се ширила, тако да је 1885. године Српско Друштво Црвеног крста имало 105 одбора. У рату са Бугарима, Српско Друштво Црвеног крста обављало је евакуацију својим санитетским возилима и санитетским возом.

Српско Друштво Црвеног крста издејствовало је да Врховни командант, Краљ Милан, дозволи транспорт помоћи европских друштава Црвеног крста преко Србије за становништво Бугарске, са којом је Србија била у рату. Ово је јединствен пример сарадње и поштовања жртава рата и Женевских конвенција. Уметничко виђење овог догађаја налази се и данас, у виду уметничке слике, у Музеју Међународног покрета Црвеног крста и Црвеног полумесеца у Женеви.''
Извор:
http://www.redcross.org.rs/vest-137-%D0%...D0%95_2873


Вицът е за съвременни македонци - емигранти, не такава е представата за македонците изобщо. В България те си се смятат за част от българската нация (както й е на практика). Е, има шеги за македонските комити, но то е друго.

Иначе тия стихове и текстове не са за деца - има малко наивност в някои от стиховете но то е заради епохата. Тогава народите имаха чисти сърца и пропагандата влезе там лесно...

У нас също като цяло с пленниците са се държали добре.
Одговори
#7

А ово за Црвени крст, јел тачно?
Одговори
#8

Навярно е точно - не съм запознат, но няма причина да не е.
Одговори
#9

(15-10-2013, 06:58 PM)Иванов Пише:  Навярно е точно - не съм запознат, но няма причина да не е.
Добро је, већ сам се био уплашио! Smile

Него, добар је онај филм. Не разумем ону плавушу кад збрза, али добра је идеја, добра камера, продукција...
Одговори
#10

Смешен е, хубаво би било да го има със субтитри на сръбски, добър е Smile
Одговори
#11

https://api.picturepipe.net/api/3.0/play...40f1d/play

https://api.picturepipe.net/api/3.0/play...23889/play

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16837

Цитат:Към 7.30 ч. докараха в селото 48 сръбски пленници, хванати едвам след четвъртата атака; всички се натрупахме да ги гледаме, когато заминаха край нас. Особена уплаха не се четеше по лицата им, както това се забелязваше у турските пленници, а даже се усмихваха и вежливо ни поздравяваха; бяха сигурни за живота си, толкоз повече, че се намират в християнска братска страна. Всички проклинаха виновниците за тази кървава и смъртоносна братска схватка.
http://vestnikpriatel.com/всички-проклин...те-за-таз/

Цитат: Само в нашия пункт превързахме 350 души ранени наши войници и около 20 сръбски. От сръбчетата имаше няколко наранени с нож, от които едно наскоро след превръзката издъхна; беше мушнато на три места в гърдите. Поисках от кмета да определи място за гроб в техните гробища, гдето го погребах при стечение на много свят от селото. Върху гроба поставих кръст с надпис: „Душан Лукич от с. Жийковац, 19-и пук, Крагуевачко”.

http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%A1%D1...0%B8&cat=3
Одговори


Скочи на Форум:


Корисника прегледа ову тему: 2 Гост(а)
Све форуме означи прочитаним