[Милослав Самарџић]

Тема премештена одавде:
http://www.pogledi.rs/forum/Thread-osmeh...evi?page=3

В Ниш, като гледах "Зона Зафирова" направо си ползват цели български изречения.

То је зато што су у средњем веку бугарски и српски језик били 90% исти. Од 1868. на ослобођеном делу Србије и формално се спроводи тзв. Вукова реформа - а неформално и од раније - док се у крајевима под Турцима она спроводи касније. Зато је у тим крајевима остала већа сличност између бугарског и српског. Нарочито у време ''Зоне Замфирове''.

[Иванов]

Какво съдържа Вуковата реформа?

---

А што ниси написао са у Македонији има Срба? Увек је тамо било и Срба - али и то, као што видиш, сад није битно. Већина се сад сматра Македонцима, а та већина је све мања, док је Албанаца све више и то је то.

В Македония със сигурност има сърби, защото тя вече 100 години е в рамките на сръбската държава или на Югославия, а пък и преди граничи на север с нея. Смесени бракове, преселване... нормални неща.

Накрая албанците ще я изедат Македония и ще ни помахат, и на нас и на вас.

В България има няколко села с име Арбанаси. Така се наричат и определени групи хора, като наименованието датира от 18 век - не е ясно от коя част от 18 век.

Това са преселници от Албания, българи, преселници оттам. През 17/18 век явно е имало силен натиск над българите в Албания и те просто са я напуснали, така, както сърбите с патриарх Асрени Черноевич напуснаха Косово.. (поправяйте ме ако съм в грешка някаква).

Този процес продължава, защото изпуснахме 20-тия век, като истински балканци се изпотрепахме помежду си..

[Иванов]

Тема премештена одавде:
http://www.pogledi.rs/forum/Thread-osmeh...evi?page=3

В Ниш, като гледах "Зона Зафирова" направо си ползват цели български изречения.

То је зато што су у средњем веку бугарски и српски језик били 90% исти. Од 1868. на ослобођеном делу Србије и формално се спроводи тзв. Вукова реформа - а неформално и од раније - док се у крајевима под Турцима она спроводи касније. Зато је у тим крајевима остала већа сличност између бугарског и српског. Нарочито у време ''Зоне Замфирове''.

Всъщност, тази Зона не е ли Цона?

[Милослав Самарџић]

Није. А на бугарском?
Некада је можда било и Дзона, дз као један глас, спојено, кад се брзо изговори. Сада је то остало само у локализмима, нпр. у области Копаоника. Јел остало дз у бугарском?

[Иванов]

Да, има дз. У нас има име Цона, женско, и Цонко, или Цоне, Цони - мъжко. Цона е поостаряло, днеска почти никой не кръщава момичетата така, но до средата на 20 век е силно разпространено.

Има и много фамилни имена - Цонев, Цонков - например този господин, който докарва един от най-яките рок вестивали всяко лято в едно малко градче на морето:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Цонко_Цонев

Затова ми се струва, че Зона е по-скоро от Цона - иначе откъде накъде Зона или Дзона???

Нима на сръбски има или е имало име Дзона??

[Милослав Самарџић]

Дзона нема, дз нема од Вукове реформе, сем локализми.
Како се пише дз?
Често је име Звонко, као и надимак Цоне и сл.

[Иванов]

Дз се пише: "Дз". Много рядко се използва, сега да ме питаш за дума с "дз" няма да се сетя...

Звонко у нас почти няма - Звонимир е по-скоро сърбо-хърватско име. Цона - Цонко е много българско..

Цона ще е (ще я делиме явно между сръбкиня и българка ) ) пък и Замфир също е сравнително често срещано българско мъжко име в миналото.

[пек.]

Велике силе су увек гледале да посвађају Србе и Бугаре. Никако им није одговарало да Србија и Бугарска буд у дцбрим односима. Ватикан је у 19. веку хтео да покатоличи Бугаре па су католички свештеници писали историју Бугарске где су наглашавали српско- бугарске ратове у средњем веку.

[ОРЈУНА]

Недавно сам сазнао да је ВМРО пре Илинденског устанка имао јаку српску струју. Каква им је организација била у егејској Македонији?

[Јужносрбијанац]

Велике силе су увек гледале да посвађају Србе и Бугаре. Никако им није одговарало да Србија и Бугарска буд у дцбрим односима. Ватикан је у 19. веку хтео да покатоличи Бугаре па су католички свештеници писали историју Бугарске где су наглашавали српско- бугарске ратове у средњем веку.

Унијатска вера је била јака међу Бугарима у 19. веку. Касније су већином прешли у неканонску Бугарску егзархију, претечу Бугарске православне цркве.